Не знам как да започна тази статия вече повече от час.
Не знам как да опиша ULVER и тяхната музика.
Но ще опитам.
Само в последните 3 години съм изслушал над 1300 различни изпълнителя¹ и на първо място по брой слушания са ULVER. В топ 10 за най-слушани песни¹ (за същите тези 3 години) са всичките 9 композиции от “Shadows of the Sun“. И забележете, че не казвам “песни”, защото не искам да рискувам да поставям в рамки неща които не са направени “за да се побират” където и да е. Всъщност, същото може да се каже и за ULVER. Много хора и критици² се състезават едни с други да слагат етикети на норвежкото трио, и след всеки нов албум настава голяма трагедия, защото всъщност победители никога няма.
За да добиете поне малка представа за какво говоря, ще ви дам кратка не-илюстрована история на групата. ULVER започват творенето си с фолклорен black metal трилогия, после правят двоен албум, дума по дума, по поемата на Уилям Блейк “Женитбата на Рая и Ада” с много индъстриьл, нео-рок и електронни мотиви. По-късно издават два изцяло електронни албума – футуристичния и красив “Perdition City” и шумния и не разбран от много хора (и мен включително) “Blood Inside“. Седмият им и последен албум за сега е “Shadows of the Sun“, който ако можеше да се опише с две думи е - камерна музика.
По-рано тази година, на големия литературен фестивал в Норвегия, ULVER са поканени от организаторите на събитието да излезнат за пръв път на сцена през цялата си 15 годишна кариера именно с този албум. На 30-ти Май 2009 в Лилехамер, се събират фенове на групата от цял свят за да видят дебютния им концерт. Тогава, известният норвежки музикант и автор, Cornelius Jakhelln изнася и лекция посветена на бандата и тяхната забележителна музикална метаморфоза.
Според триото, “Сенките на Слънцето” е албум който трябва да се слуша със слушалки и аз напълно подкрепям това мнение. Той е бавен, много бавен, изключително красив и безкрайно трагичен. Има перфектно звучене, което е едновременно класическо и модерно. Музиката е уникална смесица от електронни семпли и хаотични шумове, класически инструменти и тихите напевни вокали на Гарм. И въпреки това, композициите звучат минималистични и спокойни, носещи много силна атмосфера със себе си. Текстовете са също красиви и трагични, но и крият нещо позитивно в тях, което според мен разсейва доминиращата носталгия в албума.
Албумът е създаден в период, в който тримата от групата изживяват много трудни времена. Според тях този албум е най-личният им до сега, защото в него са излели всичките си страхове и разочарования. Затова и “Сенките на Слънцето” е считан за най-земен и лесен за усвояване от всичко което експерименталното трио е издало до сега.
Като заключение искам да кажа, че това е много въздействащо произведение на изкуството, и като такова то ще бъде изживяно по различен начин от всеки който се докосне до него. Въпреки, че атмосферата му е доминиращо мрачна, той в никакъв случей не би ви подтикнал към депресия или нещо по-лошо, а по-скоро към приятна носталгия и би ви накарал да обикнете живота си още повече…
… или да заспите.
За тези на който им е станало достатъчно интересно, ето линк на който може чуете малкa част от него в комбинация с картини от един от любимите ми филми.
¹ според статистика на Last.fm
² счита се, че критиците не са обикновени хора