Nikolay Angelov's Blog

Martyrs е блестящ пример как трябва да се прави кино.

Той е едновременно безкрайно красив и безпощадно жесток. Наситен с много болка, силни емоции и чувства. Играта на двете главни героини е изключително въздействаща, качество не често срещано в хорър филмите. Непосредствено след началото на филма, вие ще се сте безпомощни, попаднали в ръцете на Анна и Люси, с които ще извървите едно не лесно и болезнено пътешествие из най-мрачните и болни краища на човешкото съзнание. Пътешествие, което веднъж започнато си заслужава да бъде завършено.

Martyrs не е за всеки. Всъщност, не се сещам и за един човек на когото бих го препоръчал без да изпитам вина или срам. Дори и на най-запалените хорър фенове. Martyrs не е просто филм на ужасите. Има много по-страшни и стряскащи филми от него. Ужасяващото в него е на друго ниво, такова което ще ви накара да изтръпнете, да ви стане физически лошо и в същото време да ви е трудно да отделите погледа си от екрана; да изпитате множество чувства наведнъж, повечето от които дори не сте очаквали. Martyrs не е изобщо забавен, и ако мислите просто да похапвате пуканки и да се радвате на кървавата фиеста на екрана, няма да го бъде. Martyrs не е Hostel или Saw, а по-скоро се доближава повече по атмосфера до френския Irreversible.

Като за начало – аз не съм хардкор хорър фен. Не само това, аз по принцип избягвам всякакви “по-страшни” филми. Не обичам да ме стряскат малки изгубени котенца, падащи върху ламарина до героя, в най-напрегнатия момент или да седя на нокти през целия филм, чудейки си откъде ли ще изскочи пак току що убитото зомби. Ние всички знаем, че няма да умре така лесно преди да ни е изкарало акъла поне още 2-3 пъти. Или казано по друг начин – лесно се стряскам и не виждам смисъл да се подлагам на излишен психически тормоз, особено когато не получавам абсолютно нищо друго от филма.  Затова и трудно се реших да гледам Martyrs. Бях скептичен докато не попаднах на няколко много интересни ревюта. Някои го възхваляваха, а други категорично отричаха. Нямаше среден вариант и за мен това бе признак че филма ще е нещо необичайно. Освен това филмът бе френски…

Един ден любопитството ми надделя. Намерих си смела компания и след вечеря седнахме да го гледаме. Първият ни опит продължи около 30 минути. Те бяха достатъчни за да ме убедят в няколко неща. Първо, не трябваше да ядем точно преди да го гледаме. Второ, филмът е много по-комплексен от колкото бях предполагал и трето, че задължително ще го изгледам целия “някой ден”. В тези 30 минути се състоеше по-страшната част на филма където се запознаваме с Анна и Люси, техното необичайно приятелство и проблеми. И двете са жертви на насилие през детството си, травми които се отразяват различно при всяка една от тях. С опитите си да преборят собствените си демони, те дават ход на ред много по-трагични събития.  Събития които ще подложат на изпитание нещо повече от доверието и чувствата между тях. Динамично, красиво и кърваво. След това всичко просто… свършва, и малко преди да си погледна часовника за да видя колко е минало и дали това е “краят” (наистина до този момент бях изгубил представа за времето) … филмът поема в напълно различна посока… спокойна, мрачна и трагична… и тук някъде не ми издържаха нервите и го спрях. Нещо ми подсказваше, че след затишието ще се появи нова и по-силна буря, за която не бях готов. Трябваше ми малко време за калибриране…

Това отне около месец.

Събрахме се повече хора (съжалявам, че трябваше да замеся и други хора, но наистина не знаех какво следва). Оказа се че втората част на филма е дори още по тежка и брутална. Не беше страшна, просто адски болна. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че краят на филма си заслужаваше. Историята се развива много интересно и неочаквано, отваряща много теми за размисъл. А чувството с което оставате после е по-скоро позитивно. Трудно е да се обясни. И знам че не само аз съм го възприел така, а и много други хора на които им е харесал филма. Има безкрайни дискусии относто края на филма и идеята зад него.

Martyrs, превръщайки ме първоначално в мъченик, ме остави шокиран и обсебен дни наред от него – факт който едновременно ме плашеше и удивяваше. Затова и реших да напиша всичко това. Ако сте го гледали, ще се радвам да чуя какво мислите за него, в противен случей – недейте.

Предупредих ви.